* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло видяло,
син баща на съд да кара,
като млад Стоян баща си,
заради нищо никакво,
че си му буди булката,
рано да става, да меси.
Па го накара, покара,
по тия пусти друмове.
Вървели, що са вървели,
настана поле широко.
Сред поле дърво високо
и под дървото кладенец.
Баща на Стоян продума:
- Стояне, синко, Стояне,
я се от конче пресегни,
та ми ръцете развържи,
водица аз да си пийна.
Стоян на баща продума:
- Я върви, дърто магаре,
за тебе синьо езеро!
Баща Стоян пак прокълна:
- Да даде Господ, Стояне,
кога се дома завърнеш,
жена си болна да свариш,
от кости змии да излязат,
в уши мухи да забръмчат!
Стоян се дома завърнал,
жена си болна заварил,
от кости змии излизали,
в уши й мухи бръмчали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.