* * *

Син съди/продава баща си

Задало се е, мане мо,
Енизарския панаир.
Кой кара серес биволи,
кой кара конче хранено,
хората да ги продават.
Иванчо, клети сиромах,
той няма какво да кара,
той кара стари си тейко,
кара го да го продава.
Назад му ръце вързани,
с тънък камшик шибаше,
червени си кърви течаха.
Минали поле широко,
поели гора зелена.
В гората - дърво високо,
под дърво - бистро кладенче.
Тейко Иванчо думаше:
- Пусне ме, синко, пусни ме
да си кървите измия
и се с водица напия,
повече кила да тежа,
повече пари да вземеш,
да си децата изхраниш -
и тебе вързан да карат,
да карат, да продават!..

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010