* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видело
син баща на съд да кара,
като млад Стоян баща си!
Назад му ръце завързал,
че го покарал, покарал
из тия вити друмове.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистри кладенец.
Стояновият бащица,
той на Стояна продума:
- Синко Стояне, Стояне,
я се през коня пресегни,
та ми ръцете развържи,
водица да се напия,
очите да си умия
и да те люто прокълна:
- Да даде Господ, Стояне,
колкото ти са децата,
сичките глухи и неми,
жена ти слепа и глуха!
Като на врата потропаш,
да няма кой да отвори,
най-малкото ти детенце,
дето е на мен кръстено,
вратата да ти отвори.
Стоян се през кон пресегна,
та му ръцете пристегна
и го във съда закара.
Съди го Стоян, осъди
заради нищо никакво -
рано му буди булката
овчари да му изпраща.
Стоян се назад повърна
и при баща си отиде,
и на баща си продума:
- От затвор ще те отвора,
клетва назад си повърни!
Баща му дума продума:
- Синко Стояне, Стояне,
не можа клетва да върна,
защото съм те прокълнал
през великата неделя,
на великия четвъртък!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.