|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Де се бе чуло, видяло,
син баща си да продава!
Стоян баща си продава;
той си му върза ръките,
та че го опреж покара,
опреж, опреж конята.
Вървели, как са вървели,
до една чешма отишли,
под една сянка дебела.
Стоянов баща думаше:
- Сино льо, сино Стояне,
айде тува да се запрем,
край съва сянка дебела,
край съва вода студена,
починка да починеме,
да пием вода студена!
Я Стоян си му думаше:
- Бре върви, баще, бре върви,
на пазарът да подеме,
там ке си тебе продадем,
кръчмата ке ти изпием!
Свети Арангел стоеше,
стоеше, та ми гледаше,
свети Арангел думаше:
- Боже ле, мили Боже ле,
не може веке да траем,
ка му забучкам муздраци!
Милен му Господ думаше:
- Постой, светече, почакай,
аз да му дам един казей,
той да тегли изметът,
ти да гледаш сеирят!
От Бога огън паднало,
та си Стояна изгоре!
Булгаркьой, Кешанско - Турция, зап. в Константиново, дн. Новоселци,
Бургаско; жътварска (Стоин-ИЗТр., № 915 - "Син кара баща си на съд");
муздрак - маждрак, копие; казей - наказание.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|