* * *

Син съди/продава баща си

Че чуло ли се, видело
син баща на съд да кара.
Кара го и го откара,
и на Ловеч го закара,
и в тъмници го затвори.
Назад му ръце вързали,
напред му крака съпели.
Баща сино си говори:
- Сине Стояне, Стояне,
я си ми ръце отвържи,
очите да си омия,
че днес е бела събота,
а заран света неделя.
Стоян баща си говори:
- Нито ти ръце отвързвам,
очите да си измиеш.
Баща сину си думаше:
- Аз па ще да те прокълна -
девет годин болен да лежиш,
кост по кост да се разнижеш,
девет постилки да изгноиш,
през глава ти глава да никне,
майка ти да те измете,
на бунище теб изхвърли,
в гроб си тебе да не тури.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.