|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Хей, де се й чуло и видяло
син баща на съд да води
за една нива трънлива.
Стоян си конче възседна,
на тейко си ръце завърза
и го пред конче подкара.
Вървели, що са вървели,
стигнали поле широко.
Тейно на Стоян продума:
- Стояне, синко Стояне,
я хайде, синко, да седнем,
да седнем да си починем,
по малко хлебец да хапнем.
Стоян си нищо не каза
и си кончето съшиба,
конче му тейно повлече.
Вървели, що са вървели,
стигнали поле широко,
сред поле бистър кладенец,
тейно на Стоян пак дума:
- Стояне, синко Стояне,
я си кончето поспри,
да седнем да си починем,
по малко хлебец да хапнем
и малко вода да пийнем,
че аз се много уморих.
Стоян си конче съшиба
и пак си тейно повлече.
Че викна тейно да плаче
и люти клетви да кълне:
- Да даде Господ, Стоене,
като се назад повърнеш,
двете си деца умрели да найдеш
и булче ти душа да бере!
Като се Стоян завърнал -
двете му деца умрели,
булче му душа беряло...
Клетви Стояна стигнали!
Горна Оряховица (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|