|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Мари, де се е чуло, видяло
син баща на съд да изкара,
както Никола баща си!
То да е за нещо някакво -
дето му булка будеше
сутрин рано да става,
сиви говеда да изкарва.
Никола на кон седеше,
баща му пред кон вървеше,
ръце му отзад вързани.
Вървели, що са вървели,
сред пътя чешма видели,
Николов баща продума:
- Никола, синко, Никола,
я слез, Никола, от коня,
че ми ръцете отвържи,
да си очите измия,
да се на Бога помоля;
днеска е, сино, Петровден!
Не слезе Никола от коня,
най се от коня пресегна,
още му ръце притегна.
Николов баща заплака,
на ум си Никола кълнеше:
"Никола, сино, Никола,
като се назад завърнеш
къщата камък да стане,
под нея жена ти усойница,
деца ти малки змийчета!"
Аврен, Варненско; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|