|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Шибил-Мустафа и Дженда
Отгоре слиза Мустафа,
отгоре от балканите -
вранено коня ереше,
алена феса кривеше,
пискюл му сачак метеше...
Ще мине, отде ще мине -
през Сливен града голяма,
покрай Джендини в сокакът.
Тaзи Дженда, мома хубава,
тя си на порти стоеше
бяла къделя задява,
ново вретено заприда.
Мустафа Дженда думаше:
- Джендо ма, бяла българко,
хай да ми, Джендо, пристанеш,
бяла ханъмка да станеш,
на висок чардак да стоиш,
дребена маргарита да нижеш...
Дженда Мустафа продума:
- Мустафа, куче проклето,
я да си вървиш из пътя,
не ме повече задявай,
че имам братя Мустафа,
петима вакли овчаря,
ако те отнейде зачуят,
кожата ще ти одерат!
Таман си Дженда издума,
Мустафа Дженда улови
и я на коня прехвърли,
прехвърли и я повлече.
Отвън си града излязоха,
Дженда се изясно провикна:
- Къде сте, братя петима,
елате да ме отървете
от Мустафа, куче проклето!
Като я братя зачули
и по гласа познали,
пътища са завардили
и са Мустафа хванали,
и му главата отрязали...
Сливен, кв. Речица (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2008
Български фолклорни мотиви. T. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|