|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Шибил-Мустафа и Дженда
Женда на пътя седеше,
бяла къделя предеше.
Шибилят иде отдолу,
храняна коня яздеше,
алена феса кривеше,
пискюл му сачак метеше.
Първо при Женда отиде,
Мустафа Женда думаше:
- Искрий ме, Жендо, искрий ме,
искрий ме сал тази вечер до утре.
Аз утре рано ще стана,
ще ида Жендо, ще ида
на Садовските гробища.
Снощи ми хабер довтаса.
Идат си, Жендо, котлени,
котлени, цариграждани.
Кажи ми, Жендо, кажи ми,
че какво да ти донеса?
- Донес ми, либе Мустафа,
донес ми атлас за фустан,
жълт джанфез за ръкави.
Мустафа Женда думаше:
- Постели, Жендо, нареди,
вашата горня одайка,
дето се гледа на пътя,
дето се гледа и слуша,
аз утре рано ще стана.
Котел (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2008
Български фолклорни мотиви. T. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|