|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Шибил-Мустафа и Дженда
Женда на пътя седеше,
бяла къделя предеше.
Шибилят иде отдолу,
храняна коня яздеше,
алена феса кривеше,
пискюл му сачак метеше.
Право при Женда отиде
и си на Женда думаше:
- Жендо ле, бяла българко,
скрий ме, Жендо, скрий ме,
сал таз вечер скрий ме.
Постели, Жендо, нареди,
във вашта горна одайка,
дето се гледа на пътя,
дето се гледа и слуша.
Аз утре рано ще стана,
ще ида Жендо, ще ида,
на Садовските гробища.
Снощи ми хабер довтаса,
идат си Жендо, котлени,
котлени от Цариграда.
Кажи ми Жендо, кажи ми,
какво да ти донеса?
Котел (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2008
Български фолклорни мотиви. T. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|