* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я,
не би година, не би две,
тъкмо ми девет години,
девет години и половина.
Девет години и половина,
ах, че го Бонка излъга,
че се ожени и задоми,
през девет села в десето.
Ах, че го Бонка канила,
канила, шафер да бъде,
на нейна сватба голяма.
Ах, че си Шанко отиде
на Бонкина сватба голяма.
Бонка си на хоро играе,
а че се при Бонка той хвана
и си на Бонка думаше:
- Защо ме, Бонке, излъга,
че се ти, Бонке, ожени?
Докато си думи издума
че си ножченце остро извади,
право в Бонкино сърце забоде,
че си Бонкино сърце прободе.
И си негово сърце убоде,
и на Бонка той продума:
- Леж' да лежме, Бонке ле,
да се находят майка ти,
майка ти и моята майка...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010