|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Шанко и Бонка
Шанко си Бонка залюби.
Люби я Шанко, люби я
цели ми дор три години.
Мама си Бонка посгоди
за други от друго село.
Дигнали сватба голяма,
Шанко за свирач викнали.
Сбира се Шанко, стяга се,
на Бонкината сватба да иде.
Мама си Шанко думаше:
- Седи си, Шанко, не ходи
на Бонкина сватба да свириш,
че на таквиз сватби любовни,
ставало й случки сякакви!...
Шанко майка си не слуша,
на Бонкината сватба отиде.
Засвири Шанко хорото,
събра се хоро голямо.
Бонка хорото водеше,
Шанко из хоро ходеше.
Като край Бонка минава,
извади остро ножченце,
че я в сърцето удари.
Като й глава скачаше
тръпен й език думаше:
- Проклета да е майка ми,
дет ме на тебе не даде!
Скала, Силистренско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|