* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
точно ми дор три години,
най-после го Бонка излъга.
Далеч си Бонка дадоха,
дадоха Бонка сгодиха,
през девет села далеко,
десето село Ягоде.
Бонка сватбари додоха,
сред село хоро извиха,
извиха и заиграха.
Шанко си и той отиде,
дал се при Бонка улови,
с лява я ръка прегърна,
а с дясна бръкна в пояс,
остро си ножче извади,
ах че ми Бонка прободе
в лявата страна, в сърцето.
Че викна Бонка, заплака:
- Мамо ле, да не харосаш,
татко ле, да не прокопсаш,
душа ви място да няма,
земя ви кости да ръфа,
дет ма на Шанка не дадохте,
дет на двама разделихте.
Доде си Бонка издума
и се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.