* * *

Шанко и Бонка

Любили ми са любили
Иванко и Бонка двамата -
от малки дор големи,
дор са големи станали,
станали са за женене.
Изпрати Иванко за Бонка,
ала си Бонка не дали,
а най си я Бонка дали
на едно момче болярско,
болярско, баш чорбаджийско.
Бонка си сватба заправи,
до Иванко писмо изпрати,
в писмото пише, говори:
"Иванко ле, любе Иванко,
в неделя сватба ще правя,
на сватбата ми да дойдеш
със своята златна цигулка
на сватбата ми да свириш."
Иванко си писмо получи
и на майка си думаше:
- Извади ми, мамо, дрехите,
да се хубаво пременя -
на сватба, мамо, ще отида
със моята златна цигулка!
Иванко на сватба отиде
и си на хоро отиде, засвири.
Голямо се хоро извило и
Бонка се на хоро хванала.
Иванко с цигулка свиреше
и все към Бонка гледаше;
извади ножче инджирче,
Бонка в сърцето удари,
па Бонка падна, загина!
И хукна Иванко да бяга,
боляри Иванко хванаха,
и му главата отрязаха!

Песента не е запазена добре - личи преразказване, а и името Иванко е очевидно подведено по модела на по-известното Шанко (бел. ред., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.