|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Шанко и Бонка
Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
цели ми девет години,
ала я майка й не даде,
ами я за друг сгодява
във тоя пусти Неготин.
Като си Бонка венчаха,
Шанко каниха да свири,
да свири на Бонкина сватба.
Хем свири Шанко, хем гледа,
хем свири, хем Бонка гледа.
Бонка си хоро водеше
и си на Шанко думаше:
- Ела, Шанко, в собата
да си сбогом вземем,
дет' съм те, любе, лъгала
цели ми девет години.
Шанко си в собата влезна,
с лява ръка Бонка прегърна,
със дясна ръка зад пояс,
остро си ножче извади,
че я в сърцето прободе.
Там падна Бонка, издъхна,
ама се виком провикна:
- Клета да си, мамо, проклета,
дето ме с Шанко раздели,
та ме от света отдели!
Коиловци, Плевенско; сватбена - трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|