* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
лъга я Шанко, лъга я,
година и половина.
Ама се Бонка тъкмила
през девет села в десето.
Тегай си Шанко викнали
на сватба Бонки да свири,
да свири, да я весели.
Шанко се бело премени,
опаса пояс до груди,
у пояс остър нож тури,
отиде Бонки на сватба.
Пояло, Шанко, свирило,
Бонки сватба веселило.
Заигра се хоро шарено,
Бонка се у хоро вана.
Шанко си другар помоли:
- Другарче, верно другарче,
замени ме, ти посвири,
малко да си поиграем.
Смени го другар, засвири,
Шанко се до Бонка вана,
хоро да си поиграе.
Мука му на сърце падна,
от пояс си нож извади,
у сърце Бонка удари.
Падна Бонка в кръв обляна,
клетва от уста испусна:
- Проклета да си, майко,
що ме за Шанко не даде!
Каза и душа испусна.
Заплака Шанко, зарида,
обърна нож, себе прободе.
Паднали двама влюбени,
паднали окръвавени.
Да знаят майки и бащи,
влюбени никой не дели.
И нека знае цел народ:
влюбените са заедно
у смрътта или на живот!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010