* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
цели ми ти три години.
Ах, че го Бонка излъга,
че се за други сгодила,
за други, от друго село.
Заправи сватба голяма
цялото село повика,
повика Бонка,покани
и Шанко Бонка покани
на нейна сватба цигулар,
цигулар Шанко да свири.
Ах,че се Шанко премени,
запаса поус до гърди,
че взема ясна цигулка,
право у Бонкини отиде.
Засвири Шанко и запя:
- Защо ме Бонке излъга,
излъга Бонке,измами,
че се за други оженваш?
На Шанко много домъчня,
че извади остро ножче
Бонка в сърцето удари.
Бонка се валя-търкаля,
мокър й език не спира:
- Проклета да си майчице,
дето на Шанко ме не даде,
на Шанко, моя любовник!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.