* * *

Сестра укрива преследван брат

Служил Вилен девет годин време,
ни е заспал Вилен, ни задремал.
Покарало десета година,
а е заспал Вилен, а задремел,
изпущил е чаша позлатена,
изпущил е цару на колено -
пукнало се чоено колено.
Уплаши се Вилен, усрами се,
па побегна Вилен на дворове,
па на майкя потио говори:
- Леле, мале, леле, мила мале,
крий ме, мале, дека че ме криеш,
ако сакаш сина да си имаш!
- Че те крием, синко, та нечем ли!
Па на сестра потио говори:
- Леле, сестро, леле, мила сестро,
крий ме, сестро, дека че ме криеш,
ако искаш брата да си имаш!
Щото беше сестра Кантелена,
отведе го у равни земници,
отворила шарени ковчадзи,
увила го у свилни дарове,
девет го е врати затворила,
с десет го е ключи заключила.
Напуниа турци дренополци,
та си тража Вилена юнака.
Па придоа при негова майкя:
- Казуй, мори, сина ти Вилена!
Ако тизе него да не кажеш,
че въртиме твои черни очи,
че сечеме ръце до рамена,
че сечеме нодзе до колена!
- Въртете ги, та грижа ли ме е,
сечете ги, та грижа ли ме е -
жив е Вилен, не знам го къде е!
Извъртеа тия черни очи,
отсекли у ръце до рамена,
отсекли у нодзе до колена:
- Жив е Вилен, не знам го къде е!
Па хванаха неговата сестра:
- Казуй, мори, брата ти Вилена!
Ако тизе него да не кажеш,
че въртиме твои черни очи,
че режеме твои руси коси,
че сечеме ръце до рамена,
че сечеме нодзе до колена!
- Въртете ги, та грижа ли ме е,
сечете ги, та грижа ли ме е -
жив е Вилен, не знам го къде е!
Извъртели тия черни очи,
отсекли у ръце до рамена,
отсекли у нодзе до колена,
отрезали тия руси коси:
- Жив е Вилен не знам го къде е!
Па хванаха неговото либне,
дваж я, триж я през поли шибнаха:
- Казуй, мори, мажо ти Вилена!
- Че го кажем, та грижа ли ме е!
Скрила го е сестра Кантелена,
скрила го е у ладни дземници,
у дзевници, у шарени ковчаг,
увила го у свилни дарове,
с девет го е врати затворила,
с десет го е ключи заключила.
Га ойдоха турци дренополци,
изведоа Вилена юнака.
Я сестра му потио говори:
- Леле, брате, Вилене юначе,
немам ръце да ми те прегърнем,
немам очи да ми те погледнем,
немам нодзе да ми те изпратим!
Сожалиа се турци дренополци,
опростиа Вилена юнака,
па на Вилен потио говора:
- Таком бога, Вилене юначе,
да си имаш една стара майка,
да я чуваш у десна пазука;
да си имаш една мила сестра,
да я чуваш като десна ръка -
да си имаш едно пръвно либне,
да го биеш като люта змия!
Ка си хвана Вилен добър юнак,
ка си хвана неговото либе,
намаза го лоя и катрана,
запали го от русата глава
да му свети три дни и три нощи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.