* * *

Сестра укрива преследван брат

Да що ми се у гора белее?
Дал йе илйе, ил бело коилйе,
ил капина бел цвет распущила,
или са ми бели манастире?
- Ни йе илйе, ни бело коилйе,
ни капина бел цвет распущила,
нито са ми бели манастире,
нело са ми Нишевски сегмене,
та лахая Давида юнака,
та лахая да си го улова.
Не ванаа Давида юнака,
нел ванаа Давидова сестра,
дваж я, триж я през полье шибнаха:
- Казуй, мори, Давида юнака,
че сечеме твой бързи нодзе!
Одговара Давидова сестра:
- Сечете ги, да ги Бог убие!
Що да кажем, кога го не знаем?
Отсекли са нойни бързи нодзе.
Па си бия Давидова сестра:
- Казуй, мори, Давида юнака,
че сечеме твои бели ръце!
- Сечете ги, да ги Бог убие!
Що да кажем, кога го не знаем?
Отсекли са нойни бели ръци.
Па си бия Давидова сестра,
да си каже Давида юнака:
- Казуй, мори, Давида юнака,
че въртиме твои църни очи!
Извъртеа нойни църни очи.
Па махнаа Давидова сестри,
та ванаа Давидово либе,
дваж го, триж го през полье шибнаха:
- Казуй, мори, Давида юнака!
Извикна се Давидово либе:
- Да каза чем, да грижа не ме е!
Сестра го йе у ковчедзи скрила,
у ковчедзи у бели дарове.
Тогай турци ковчедзи разбиа,
разметнаа момини дарове,
та нийдоа Давида юнака,
па ванаа Давида юнака,
па вързаа Давида юнака,
па вързаа, па го покараа.
Па говори нему мила сестра:
- Леле, брале, леле, мили брале,
немам, брале, нодзе да си станем,
да си станем, да си те испратим!
Немам, брале, очи да погледнем,
да погледнем тебе да си видим!
Немам ръце да си те прегърнем!
Кой че мене, брале, да си рани?
На турци се върло нажалило
та махнаа Давида юнака,
та махнаа, та го не караа.
Кога си го турци оставили,
оставили Давида юнака,
тогай дума Давид добър юнак:
- Фала тебе, мойе пръвно либе,
защо мене тизе да издадеш,
та менека турци да погуба?
Па погуби свойе пръвно либе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.