* * *

Сестра укрива преследван брат

Тамни су се мъгли замъглиа,
не су били тия тамни мъгли,
най са били нишавски сеймене
и тражиле Миоша айдука.
Нега сестра у дарове скрила,
девет га е брави заклопила
и десети катанец турила.
Па дойдоше нишавске сеймене,
па питая Миовуту майку:
- Казуй, моме, Миоша айдука,
че сечеме твое бързе ноге,
че сечеме твое вредне руке,
че вртиме твои църни очи,
че скубеме твои църне коси!
- Сечете ги, Бог да ви убие,
ни га знаем, нема що да кажем!
Отсекоше ноге до колене,
отсекоше руке до рамена,
извртоше нойне чрни очи,
изкубаше нойне руси коси,
Па виташе Миовуту сестру:
- Казуй, моме, Миоша айдука,
че сечеме твоей бързе ноге,
че сечеме твойе вредне руке,
че вртиме твойе църне очи,
че скубеме твои русе коси!
- Сечете ги, Бог да ви убие,
ни га знам, нема що да кажем!
Отсекоше ноге до колене,
отсекоше руке до рамена,
извртеше нойне църне очи,
изкубаше нойне русе коси.
Па удрише Миовото либе,
удрише га през свилени поли.
- Бог ви бие, нишавске сеймене,
не трошете мойе свилне поле,
я га знаем и чу га кажем:
нега сестра у дарове сакри,
с девет га е брави заклопила
и десети катанец турила.
Па разбише девет брави врата
и десети катанец разбише,
отворише свилене дарове,
та найдоше Миоша айдука,
покараше низ равни дворове.
Пищи майкя, пищи мила сестра:
- Леле, брале, Миоша айдуче,
немам ногье тебе да изпратим,
немам руке сбогом да си вземем,
немам очи, брале, да те видим!
Тогай се е на сеймене дожалело,
оставили Миоша айдука
да си чува нему милу сестру,
да си чува нему стару майку,
прво либе с катран да намаже,
да запали у двор да му свети.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.