* * *

Сестра укрива преследван брат

Събрали се, набрали се
триста момка харамии
с харамийска баш войвода,
та ми ядат, та ми пият.
Войвода хми дума дума:
- Яжте, пийте, триста момка,
триста момка харамии,
че ще идем в Свищов града
да бастисаме Ак Димитра,
Ак Димитра, Бял Димитра,
да приберем негово сребро,
негово сребро, жълто злато...
Станали са, отишли са,
бастисали Ак Димитра,
Ак Димитра, Бял Димитра
в неговите равни двори.
Побили са три байрака -
един зелен, а друг цървен,
трети байрак злато и сребро -
без слънце се лъщее,
и без вятър си трепери!
Ак Димитър, Бял Димитър,
той си седи на чардаци,
яде, пие с Димитрица,
и хи дума продумува:
- Ой те тебе, кажат, Бяла Димитрице,
стани любе, та отвори,
дунавски хладни пенджури,
дано лъхне дунавски вечерник,
да разхлади тънка снага,
тънка снага, руса глава,
да разпусна мъжко сърце!
Ак Димитрица, Бял Димитрица
разтворила пенджурите
и продума Ак Димитру:
- Ой те тебе, кажат, Ак Димитре,
Ак Димитре, първо любе,
като ядеш и ми пиеш,
какво има на дворове?
Знайш ли, хабер имаш ли -
чардаци ти, любе, заобиколени,
двори ти, холам, изпълнени
с триста млади харамии
с харамийска баш войвода.
Курдисали трийсе чадъра,
побили са три байряка,
един зелен, а друг цървен,
а третия злато и сребро -
без слънце се лъщее,
и без вятър си трепери!...
Войвода хми в среде стои,
и си дума триста момка:
- Триста момка харамии,
глейте харно да хваните,
Ак Димитра, Бял Димитра,
глава да му йотвземите,
булче да му поробите!
Ак Димитър, Бял Димитър,
той рипна на ноги юначки
и на булче си продума:
- Димитрице, млада невесто,
я ще сляза в хладна зимница
да си точа тънко сабле,
да си пия русо винце,
а ти, мойо, първо любе,
слези долу на дворовето,
на войвода ръка да целуваш,
да го каниш горе на чардаци,
да го служиш с вино, ракия,
и да криеш Ак Димитра!...
Ак Димитър, Бял Димитър,
той си слезе в хладна зимница,
да си точи тенка сабя,
да си пие русо винце.
Ак Димитрица, Бяла Димитрица,
тя ми слезе на дворовето,
на войводата ръка целувна,
и го кани горе на чардаци
да го гости гостби юначки,
да го служи с вино, ракия!...
Харамийска баш войвода,
нито яде, нито пие,
най си дума Димитрици:
- Кажи, кажи, Димитрице,
де отиде Ак Димитър,
Ак Димитър, Бял Димитър;
да не режем белите ти меса,
да не стегаме дългите ти коси!
- Войводо льо, бюлюк баши,
Ак Димитър нема съде,
той отиде в гора зелена
да си лови дребна лова...
Войводата бюлюк баши,
той си дума Димитрици:
- Ак Димитрице, Бяла Димитрице,
лъжи, лъжи, кога лъжеш,
не мож само ти излъга
харамийска баш войвода!
Ак Димитрово лисо конче
долу в табли е вързано,
ей му й тука чифтер кобуре,
ей му й тука пушка бойлия...
- Ака ти бога, бюлюк башийо,
бюлюк башийо, ин баш войводо,
Ак Димитра нема съде;
той си има два коня лисоноги,
и си има два чифтер кобуре,
и си има две пушки бойлии -
едни за дене, други за вечер!...
Харамийска баш войвода,
на нему се ядно наядило,
та си хвана Ак Димитрица,
ръцете хи с косите завърза,
месата хи с саблята заряза,
да хи дроби тенка снажка,
да му каже Ак Димитра,
Ак Димитра, Бял Димитра!
Ак Димитрица, Бяла Димитрица,
пак не каза Ак Димитра.
Войводата бюлюк башия,
той си пусна Димитрица,
и улови сестрата му,
сестрата му Александра,
да га пита за брайна хи.
Тя си каза Ак Димитра,
Ак Димитра, Бял Димитра,
че е долу във зимница.
Войводата бюлюк баши,
той си дума триста момка:
- Триста момка харамии,
хай влявайте в зимница,
да уловим Ак Димитра,
Ак Димитра, Бял Димитра,
да му дадем силни мъки,
да изкаже бяло сребро,
бяло сребро, сухо злато!
Триста момка харамии
отишли са в зимница,
да си хванат Ак Димитра,
Ак Димитра, Бял Димитра.
Той посрещна триста момка,
триста момка харамии
на зимница на вратата,
че изтока сабя дипленица,
че опретна белите ръкави,
че развъртя юначката ръка,
юначката ръка, лева левичарка,
та изряза харамийски глави.
Остана ми сам войвода,
войводата треска втресе,
дигна гласи чак до небо
и продума Ак Димитру:
- Ак Димитре, Бял Димитре,
прави, прави, щото правиш,
съде глава не ми взимай!
Я ще ходя да разказвам,
да разказвам твойто юначко!...
Отговаря Ак Димитър:
- Ой те тебе, бюлюк баши,
ти вързува мойто булне,
ти скинджосва сестра Александра,
ще те даря юначка дарба,
юначка дарба, Ак Димитрова,
къде ходиш, мене да споминяш -
ще ти скроя лево, десно крою,
терзии да те не шият,
кюркчии да те не съберат...
Че си извади сабя кървавена,
та му отряза левата нога,
левата нога, десната ръка,
и извади очите му,
и го пусна по света да ходи,
Ак Димитра да приказва,
Ак Димитра, Бял Димитра!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.