|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра укрива преследван брат
- Димитрице, млада булка,
как забури, Димитрице,
да затвориш от бял Дунав,
от бял Дунав кепенцине,
та натъна тъвна мъгла,
тъвна мъгла, ситна роса,
та напръска Димитрину
самур кюрци, морна чоха?
- Димитре ле, първо любе,
ной не ми е тъвна мъгла,
тъвна мъгла, ситна роса,
нова си е Димитрини,
Димитрини бистри сълзи,
натънаха върли турци,
върли турци арнаути,
та си чукат и си викат:
"Димитрице, млада булке,
ела, мари, отвори ни!"
Тя хим тихо отговаря:
"Турци, турци, върли турци,
върли турци арнаути,
тука няма Бял Димитър,
отишел е долу, долу,
долу, долу на София
да си сбира вересия..."
Павелско, Асеновградско, трапезна (СбНУ 39, Букур., № 308).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|