* * *

Сестра укрива преследван брат

Ой Елено, Елено девойко!
Я назърни, Елено девойко,
защо лаят тия селски пцета,
лаят, лаят, ич се не утрайват!
Назърнала Елена девойка,
назърнала, скоро се върнала.
Проговаря братче Мияилче:
- Оздол иде болюкчи башата,
в раци носе от комита глава
и си воде шеесе дружина.
Проговаря братче Мияилче:
- Ой Елено, Елено девойко,
дека язе сега ке се криям?
Проговаря Елена девойка:
- Язе тебе, братче, ке те скриям
у моите, бре, долни зимници,
у моите шарени кофчези,
у моите, бре, тънки дарове!
Скрила го е Еленка девойка,
у долните темни бре, зимници,
у нейните шарени ковчези,
у нейните тънки, бре, дарове.
Пристигнала силната потера
па хвана'а мияилов татко:
- Кажи дедо сина Мияила,
кажи дедо в коя е планина,
щото воде шеесе дружина,
ке сечеме нози до колена!
- Пресечете нози до колена,
нимам сина, нимам що да кажам!
Па хвана'а неговата майка:
- Кажи бабо син ти Мияила,
ке сечеме раци до раменя!
- Пресечете раци до раненя,
нимам сина, нимам що да кажам!
Па хвана'а неговото любне:
- Кажи, любне, любне Мияила,
ке сечеме коса до сам глава!
- Не сечете коса до сам глава,
я хванете сестрица Елена,
она знае братче Мияилче!
Па хвана'а сестра му Елена:
- Кажи, сестро, братче Мияила,
ке врътеме очи низ сам глава!
- Извъртете очи низ сам глава,
нимам брата, нимам що да кажам!
Извърте'а очи низ сам глава,
не кажала братче Мияилче!
- Кажи, сестро, братче Мияила,
ке сечеме раци до раменя!
Пресеко'а раци до раменя,
не кажу'а братче Мияилче!
- Кажи, сестро, братче Мияилче,
ке сечеме нози до колена!
Не кажу'а братче Мияилче,
пресекли й нози до колана.
Остави'а Елена девойка,
разтражи'а сами по зимници,
по нейните шарени ковчези,
у нейните тънки, бре, дарове,
па найдо'а братче Мияилче,
найдо'а го, па го ем върза'а.
Проговаря Елена девойка:
- Море, мило братче, Мияилче,
д'имам нози с тебе ке да дойдам,
д'имам очи тебе ке те видам,
немам раци коса га си чешлям.
Остави'я брат й Мияила,
да си чува Елена девойка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.