* * *

Сестра укрива преследван брат

Събрали са се сеймени,
се сеймени билимбаша,
че ще идат във Димови.
Че са отишле във Димови,
похлопаха й повикаха.
Не излези дилни Димо,
най излези Димовица,
Димовица хубавица.
Отговарят се сеймени,
се сеймени билимбаше:
- Казвай, казвай къде й Димо,
къде й Димо хайдутина?
Отговаря Димовица:
- Тука Дима той го няма,
той отиде горе в Влашко,
горе в Влашко, Влашка земя.
- Що му й конче на пайвала,
на пайвала под пайвала,
що му й сабя закачена?
- Той си има дор два коня,
с едина ходи, едина седи,
той си има дор две саби,
с едната ходи, една седи,
една седи закачена.
Те пуснаха Димовица,
уловиха Димовата,
Димовата мила сестра.
Хем й режат руса коса,
хем я режат, хем я питат:
- Казвай, казвай къде й Димо,
къде й Диму хайдутина.
Отговори Димовата,
Димовата мила сестра:
- Ой ва й вази, се сеймени,
не ми режете руса коса,
не ми грозете бяло лице,
аз съм мома за женене,
вчера са ми сватували.
Вий идети във Димови,
във Димово равно двори,
сред дворито мрямор камък,
под камъка темна маза.
Той там седи, яде й пие,
шарено агне препечено,
ройно вино подмедено.
Те пуснаха Димовата,
Димовата мила сестра,
че отидоха във Димово,
във Димово равно двори.
Надигнаха мрамор камък,
под камъка темна маза,
- Добър ти ден, дилни Димо.
- Дал бог добро, се сеймени,
се сеймени билимбаши,
казвайте за ко дойдохте.
Че откачи тънка сабя,
хем ги коли, хем ги пита.
- Боли ли вас, как болеше,
как булеше мойта сестра,
дето й режехте руса коса?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.