|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра укрива преследван брат
Болен лежи Бял Димитър
на дюшеци атлазяни,
юргани му джанфезяни,
възглавници - кадифяни,
по ризица копринена,
по ичдона по хасени.
Заплакала Димитрица
над Димитру бяло лице:
- Стани, стани, бял Димитре,
двори ти се напълниха
с тристамина харамии,
твоите пусти карезлии!
Че е станал Бял Димитър
по ризица копринена,
по ичдона по хасени,
че разключи тънка сабя,
че излезе вън на двора,
че се наляво завъртя,
доде надясно отвърте,
сал войводата остана.
Войвода му се молеше:
- Ой те тебе, бял Димитре,
двете ми ръце отрежи,
двете ми очи извади,
току ми душа остави!
Жеравна, Котленско (СбНУ 60, № 1316 - "Турци разбойници и
Бял Димитър - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|