|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра укрива преследван брат
Бил е Видин, бил е турска слуга,
та е служил девет годин време.
Ни задрема Видин, ни пресипа.
Ка настана туй лето десето,
задремал е Видин, пресипал е,
та насипа царю на колено,
пукнало се чоено колено.
Уплаши се Видин, устраши се,
та побегна дома на дворове,
па на сестра потио говори:
- Крий ме, сестро, къде че ме криеш!
Скрила го у ладни зевници,
у зевници, у шарен ковчег,
у ковчег, у ситни дарове.
Ка излезна сестра му Кателена,
що да види, що да чуе -
пълни двори с турски яничари,
и на майкя потио говоре:
- Казуй, мори, сина ти Видина!
- Какво да кажем, като не съм го видела!
Дваж я, дриж я през поли удриа:
- Че въртиме твои църни очи!
- Извъртете ми мои църни очи -
девет години не съм го видела!
Извъртея нейни църни очи
и ойдоа при негова мила сестра,
и на сестра по-страшно говоре:
- Казуй, мори, брата си Видина!
- Какво да кажем, като не съм го видела!
Дваж я, триж я през поли шибнали:
- Че режеме твои бели ръци!
- Режете мои бели ръце,
пай не съм га видела!...
Отрезая нейни бели ръце,
отрезая нейни руси коси,
па ойдоя при пръвному либе:
- Казуй, мори, твое пръво либе!
- Че га кажем, та грижа ли ме -
скрила го е сестра му Кателена,
скрила го е у ладни зевници,
у зевници, у шарени ковчег,
у ковчег, у ситни дарове...
Па се назад турци повърнали,
та отворили ладни зевници,
отворили шарени ковчъг,
разтресли тия ситни дари,
та найдоя Видин добър юнак.
Вързая му ръци наопъко,
покарая го през нийни равни двори,
писна негова стара майкя:
- Леле сину, леле мили синко,
немам очи да те овикам,
немам ноге да те изпратим!
Писна си негова мила сестра:
- Леле, братко, леле, мили братко,
немам ръце - сбогом да си праим!
Покарая Видин добър юнак,
откарая у поле широко,
па се Видин на турци помоли:
- Пуснете ме за един час време,
д'идем с либе сбогом да си праим.
Па се върна надзад Видин добър юнак,
та земало лой и катрана,
та насипа неговото първо либе,
па изкара насред село,
па запали неговото първо либе,
та е светило три дни и три ночи.
Големо Бучино, Пернишко (СбНУ 49, № 86 - "Виден - роб на
султана").
В бележка записвачът сочи непълен вариант и от Ребро, Брезнишко
- "Не се изтъкват причините, по които Виден е преследван. Турците сами
подканят Видена да накаже либето си" (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|