* * *

Сестра укрива преследван брат

Да що ми се у гора ледзее -
дал' е мъгла, или е омара,
или ми е локва преди слънце?!
Ни е мъгла, нито е омара,
нито си е локва преди слънце.
Нело ми са нишавски сегмене,
дека тражат Тодор чорбаджия
да го коля като вакло агне.
Уловиха Тодорова сестра,
дваж я, триж я през польи шибнаа:
- Казуй, мори, Тодор чорбаджия!
Ако нечеш Тодор да ни кажеш,
че режеме ноге до колена,
че режеме руке до лактите,
че врътиме очи из главата!
- Като не знам, нема що да кажа.
Отрезаа ноге до колена,
отрезаа руке до лактите,
извъртеа очи из главата -
па е сестра брата не казала!
Уловиа Тодорово либе,
дваж го, триж го през польи шибнаа:
Казуй, мори, Тодор чорбаджия!
Ако нечеш Тодор да ни кажеш,
че режеме ноге до колена,
че режеме руке до лактите,
че врътиме очи из главата!
- Сестра го е много лепо скрила,
скрила го е у шарени ковчег,
у ковчего - у бели дарове!
Разтресли се нишавски сегмене,
намерили Тодор чорбаджия,
намериа и го покараа.
А сестра е тогай заплакала:
- Леле, брате, леле, Тодорине,
немам ноге, тебе да изпратим,
немам руке, тебе да прегърнем,
немам очи, тебе да си видим!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.