|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра укрива преследван брат
- Яжте, пийте, триста души,
триста души ярамии,
ярамии, баш делии,
на вино се не вдавайте
не на вино, на ракия -
че виното кеф добива,
ракията ум загубва.
Ще раниме в пусто горе,
в пусто горе тилилейско,
гдето петел не попява,
дето агне не проблява
ще отсечем дълги дръви,
ще направим дълги стълби,
дълги стълби с триста клечки.
Че ще идем в Димитрови,
в Димитрови равни двори.
Да завариш Бял Димитър,
Бял Димитър бегликчия
на селото е чорбаджия.
Яли, пили триста души,
триста души ярамии.
Че отишли в пусто горе,
в пусто горе, тилилейско,
че отсякли дълги дръве,
направили дълги стълби,
дълги стълби с триста клечки,
отишли са в Димитрови,
в Димитрови равни двори.
Равни двори напълнени
с триста души ярамии,
ярамии баш делии.
Заплакало е мъжко дете,
мъжко дете пеленаче,
пеленаче, годеначе.
Че станала Димитрица,
Димитрица хубавица,
да накърми мъжко дете,
че погледна от пенджерка.
Равни двори напълнени
с тиста души ярамии.
Ярамии баш делии.
Жално плаче Димитрица.
Отговаря Бял Димитър:
- Ой те тебе, Димитрице,
Димитрице, хубавице,
Я затвори джам пенджерка,
да не вее хладен ветрец,
да не иде дребен дъждец.
Отговаря Димитрица:
- Ой те тебе, бял Димитре,
че то не е хладен ветрец,
ните пък е дребен дъждец
най са мойте бистри сълзи.
Я да станеш, да погледнеш
равни двори напълнени
с триста души ярамии.
Отговаря Бял Димитър:
- Ой те тебе, Димитрице
Димитрице, хубавице,
да ми скриеш в скривалище.
Че го скрла в скривалище.
Хванали я, мъчили я:
- Казвай, казвай, Димитрице,
де отиде Бял Димитър,
Бял Димитър бегликчия
на селото чорбаджия?
- Няма го тук Бял Димитър.
Отрязват й дясна ръка
дано каже бял Димитра.
Отговаря Димитрица
Димитрица хубавица:
- Няма го тук бял Димитра.
Отрязаха й двете гърди,
дано каже бял Димитра.
Отговаря Димитрица
Димитрица, хубавица:
- Няма го тук бял Димитра.
Дряново (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|