* * *

Сестра укрива преследван брат

- Димитрице, млада булке,
как забори да затвориш
от бел Дунав пенжурене,
та ми росна ситна роса,
та наросе белен дюлбень,
Димитрому бойлу кюрци,
бойлу кюрци, морна чоха.
Димитрица отговаре:
- Димитру лю, първо любе,
то не ми е ситна роса,
ам си ми са Димитрини,
Димитрини ситни сълзи.
Че си едеш и си пиеш,
пък не видиш вон на двори -
на портине чукат, викат,
чукат, викат върли турци,
върли турци - анадолци.
Та ми търсет Бел Димитра,
глава мислет да му зьомат
и ми рукат Димитрица:
- Димитрице, млада булке,
ела порти да отвориш
да си търсим Бел Димитра!
- Турце, турце, върли турце,
тува нема Бел Димитра!
Той отиде низ морено,
сас гемия да закара
вакли овни да продава,
да продава, да купува.
Димитрице, млада булке,
немой лъга върли турце,
тува си е Бел Димитар -
конче му е вав яхоран,
пушка му е закачена.
- Турце, турце, върли турце,
той си има до два коня,
един води, друген седи,
той си има до две пушки,
една носи, друга седи.
- Димитрице, млада булке,
ела порти да отвориш!
Главона ще му зьомеме,
на кол ще я навираме.
Турце, турце, върли турце,
ни излизам, ни отварям,
тува нема Бел Димитра.
Турцене се едосаха,
та портине разчьопиха,
разчьопиха, отвориха
и влезаха ми нахвътре.
Димитър си рипна, стана,
та са усили и оружи,
та погуби върли турци,
че си вика Димитрици:
- Димитрице, млада булке,
стани, стани да ги скрием,
да ги скрием и преправим.
Та ги скриха, преправиха
и никой са не досети
какво сторил Бел Димитьр,
как погуби върли турце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.