* * *

Сестра укрива преследван брат

Избегал йе Виден из айдуци,
затекъл йе сестру на вечеру:
- Добровечер, сестро Каталино!
Сестра брату одговара:
- Дал Бог добро, Видене юначе,
айде, братко, да повечерамо!
Продумал йе Виден айдучина:
- Вечерайте, мене не канете,
нело излезни, сесгро Каталино,
да ти видиш кико паун тропа,
паун тропа на нашата порта!
Одговара сестра Каталина:
- Мили брате, паун съг не тропа,
он не тропа на нашата порта,
пълни двори с турци еничери!
Проговара Виден айдучина:
- Кажи, ceстро, куде да се скрием?
А сестра му била много гяволита,
одвела га у тъвни занданье,
сакрила га у дно на сандъци,
прекрила га с бели дарове,
заключила с десет катанци.
Ка йе сестра у двори излезла,
ню питаю турци еничери,
ню питую и йош разпитую:
- Кажи, кажи, Виденова сестро,
кажи, кажи, Виден айдучина!
Проговара сестра Каталина:
- Жив ми Виден, Видена не знайем!
Продумаше турци еничери:
- Кажи, кажи, Виденова сестро,
не кажеш ли, Виденова сестро,
че сечемо твойе беле pуке!
Продумала сестра Kaталина:
- Жив ми Виден, Видена не знайем!
Отсекоше вой белете руке,
па говоре турци еничери:
- Кажи, кажи, сестро Виденова,
не кажеш ли, Виденова сестро,
че копамо твойи църни очи!
Продумала сестра Каталина:
- Жив ми Виден, Видена не знайем!
Изкопаше нойни църни очи,
па говоре турци еничери:
- Кажи, кажи, Виденово либе,
кажи, кажи Видена юнака!
Продумало Виденово либе:
- Че га кажем, турци еничери,
че га кажем, жалбу си немам,
Виден лежи у тъвни занданье,
сакрили га у дно на сандъци,
прекрили га с бели дарове,
заключили с девет катанци!
Уватише Видена юнака,
уватише, надвор изведоше.
Проговара Виден айдучина:
- Збогом остай, сестро Каталино,
проклета буди, мойе първо либе!
Проговара сестра Каталина:
- А със здравйе, Видене юначе,
руке немам да те прегърнем,
очи немам да те погледам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.