* * *

Сестра укрива преследван брат

Цвилба цвили по гора зелена,
клети били турци еничери,
та тражия Милоша войвода.
И пойдова през гора зелена,
там найдова Милошево мале.
Проговарат турци еничери:
- Кажи, мале, Милошево мале,
айде, кажи Милоша войвода,
ако си го, мале, ти не кажеш,
че ти отсечеме руце до рамена,
че ти отсечеме нозе до колена!
Проговара Милошево мале:
- Ао, турци, турци еничери,
како да го кажем, ка го не знам!
Клети били турци еничери,
отсекли ву руце до рамена,
отсекли ву нозе до колена,
па си майка сина не казуе.
Па пойдова през поле широко,
там найдова Милошева сестра.
Проговарат турци еничери:
- Кажи, сестро, Милошева сестро,
айде, кажи Милоша войвода,
ако си го, сестро, ти не кажеш,
че ти избодеме цръни очи,
че ти отсечеме руце до рамена!
Проговара Милошева сестра:
- Ао, турци, турци еничери,
како да го кажем, ка го не знам!
Клети били турци еничери,
изболи са нейни цръни очи,
отсекли са ву руце до рамена,
па си сестра брата не казуе.
Па дойдова в Милошеви двори,
там найдова Милошево либе.
Проговарат турци еничери:
- Кажи, либе, Милошево либе,
айде, кажи Милоша войвода,
ако си го, либе, ти не кажеш,
че ти отсечеме, либе, главата.
Клето да е Милошево либе,
та издаде Милоша войвода.
- Че го кажем, оти да не кажем,
те го Милош у ладни земници,
у ладни земници, у свекръвин ковчег.
Клети били турци еничери,
та найдова Милоша войвода.
Назад си му руце превръзая,
връзан си Милоша покарая.
И стигная до поле широко,
тамо седи Милошева сестра.
Проговара Милошева сестра:
- Айде, збогом, збогом, мили брате,
немам очи тебе да те видим,
немам руце тебе да пригрънем!
Па дойдова до гора зелена,
тамо седи Милошево мале.
Проговара Милошево мале:
- Айде, збогом, збогом, мили сине,
немам руце тебе да пригрънем,
немам нодзе тебе да испратим!
На турци е много дожалело,
запалия Милошево либе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2008