* * *

Саафет и Йордан Стефанов

Какъв е спомен станало
в Русе ми града голяма,
заради Йордан Стефанов
и Сафет мома турчинка.
Те са двамата любели
и верни думи имали.
Отдавна тя бе решила,
че ще българка да стане.
Но нали е Сафет турчинка
не ще я турци оставят
вярата да си промени,
за Йордан да се ожени.
Но годините станали,
любовта вяра не гледа,
затуй Сафета решава
и на Йордана престава.
Било е това в такъв ден,
на стар обичай обреден,
хората ходят, празнуват,
на маските се любуват.
Чудно се хоро заиграло
на мегдана пред касапите
и Сафет мома турчинка
българско хоро играе.
А пък нейните родове
до властта жалба подали,
веднага да я заловят
в дома й да я заведат.
И си Сафета подканят
от Йордан да се откаже,
но тя от всички отказва,
от Йордан не се отделя.
Тогаз войската пристига,
войници - кавалерия
с голи саби в ръцете,
с тънки пушки през рамо…
Народа вика, не дава
насила да я отнемат.
Заповед страшна издали,
народа да се разпръсне.
Почва да стреля войската
де го стигне и сече,
хората бягат и пищят,
пищят жените, децата,
и както бягат и падат
ранени още убити.
За скоро всичко утихва
пръсна се вече войската.
Събрали са се всички родове
на тези що са измрели -
ходят, поръчват, купуват -
всичко еднакво да бъде.
Вдруги ден всичко готово
и вече ще ги погребват,
мъртвите един до друг,
хората с венци в ръцете,
знамена черни развяват
и всички плачат, нареждат.
Плаче народа, нарежда
пред спомен, нечут до сега
из българската родина.
Тогава Сафет и Йордан
в друга държава избягали -
там са я Руска кръстили,
а виновниците за всичко -
съдбата ще ги накаже.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VII. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010