|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Саафет и Йордан Стефанов
Голямо й чудо станало
във Русе града голяма
заради Йордан Стефанов,
писаря във банката,
и Сафет мома турчанка...
Те се двамата любили
доде му Сафет пристане.
Турците глава вдигнали
Сафета да си отнемат -
да не би да се покръсти,
българка вече да стане.
Събрали са се, събрале,
съдии и адвокати,
та да си питат, разпитват,
разпитват, още решават -
Сафета назад да върнат.
Сафета пищи и плаче:
- Ако във къщи отида -
там ще е мойта присъда!...
Хората, дето слушаха
тез жални думи на Сафет,
като един се спуснаха
и са Сафета отнели,
и на Йордан я дадоха.
Ето, че идат войници,
войници, все кавалеристи.
Конете хората нападат,
де кого стигнат и хванат,
бият и колят, и тъпчат.
Сафета хоро играе
пред касапските дюкяни.
Тълпата не се разбива.
Войници идат пехотинци,
тълпа разбиха, всичко угасна...
Средни колиби, мах. Дерикотковци, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ); с леки
разминавания спрямо другите записи на песента.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VII. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|