* * *

Саафет и Йордан Стефанов

Какъв е спомен станало
във Русе града голяма,
заради Юрдан Стефанов
и Сафет мома турчанка.
Те се двамата любили,
вярна си дума имали,
че никой неще откаже.
Който от когото откаже,
съдбата ще го накаже.
Юрдан Сафета повежда,
в Рахово село завежда.
Там са я Руска кръстили,
за Юрдан тя се сгодява.
Като през Русе минават -
на площада хоро играе.
Там се Руска хванала,
българско хоро да играе.
А пък нейните родове,
те каил не са станали,
вярата да си измени,
за Юрдан да се ожени.
До властта жалба подали,
веднага да я заловят,
да я в дома й заведат,
но те с Юрдан избягали.
Бързо войската стигнала,
де кого стигне и сече.
Пищят жените и децата
с куршум ранени в сърцата.
Много са народ избили
и много други ранили.
Събрали се всички родове,
на тези дето са измрели,
ходят поръчват, купуват,
всичко еднакво да бъде.
Други ден ще ги погребват.
Камбани силно биеха,
попове жално пеяха,
своята песен опейна,
която в гроба изпраща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VII. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010