* * *

Саафет и Йордан Стефанов

Какъв е спомен станало
заради Йордан Стефанов
и Сафед млада турчинка.
Те са двама любили
и вярна дума думали,
отдавна тя е решила,
българка да се покръсти
и годините станали.
Любовта вяра не пита.
Затова Сафед решава
и на Йордана престава,
а пък нейните родове,
до властта жалби подали,
на властта било работа
правото да издирят,
Сафед да си заловят
Назад да я повърнат.
Стражари Сафед намират
и я у тях прибират.
Сафед си жално заплаква,
заплаква, Сафед замолва:
-Няма ли някой при мене
от тука да ме отърве,
и аз като си у дома отида
там ще е мойта присъда
от душа ще се опростя
с Йордан ще се разделя.
Хората, които слушаха
тез жални думи на Сафед,
всички се в един спуснали
и са Сафед грабнали
и на Йордан отнесли.
Голямо хоро станало
всред село на сред мегдана
ходят хората празнуват,
и майски се любуват,
и Сафед млада турчинка
българско хоро играе,
играят нещат да знаят.
Отдолу иде бабичка,
бабичка дума момчета:
-Момчета и млади моми
скоро хорото пръснете,
отдолу идат войници,
войници кавалеристи,
конете калер бягаха
върху хората нападаха,
пищяха жените и децата
с куршум ранени в сърцата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VII. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010