* * *

Саафет и Йордан Стефанов

Какъв мий спомен станало
в Русе града голяма -
заради Юрдан Стефанов
и Саафет мома турчанка.
Тий са двамата любели
и вярна дума имали.
Отдалек Саафет е решила
българка да се покръсти
не ще я турци оставят
вярата да си измени,
за Юрдан да се ожени
а годините минали -
любовта вяра не пита …
Затова Саафет решава
и на Юрдан пристава.
Било е това такъв ден -
от стар обичай отреден
на Заговезни през деня
хората ходят, празнуват,
на маски да са нагледат.
Чудно е хоро заиграло
и много са народ събрало
на площада, пред касапите
и Саафет мома турчанка
българско хоро играе.
Заповед грозна издали
да са народът разпъди,
а Саафет да я отнемат.
Стреля войската и гони,
де кого стигнат - посичат.
Хората почват да бягат;
пищят жените, децата
и както бягат - тий падат.
С куршум ранени в сърцата
дор двайсет души измрели
и много други - ранени;
сбрали са свои родове
на тези, що са убити,
ходят, поръчат, купуват
всичко еднакво да бъде,
с еднакво да ги погребат
другия ден всичко готово -
мъртвите едни до други,
хората с венци в ръцете
някои речи държаха …
След туй - попове запяха
своята песен опейна,
която в гроба изпраща
всеки за тези умрели,
"Бог да ги прости!" ще рече,
а виновните затова
съдбата ще ги накаже.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VII. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010