* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

- Къде ми шеташ, Яно, къде ми бараш?
- Шетам, си шетам, лудо ле, вамо, у горе;
вамо, у горе, шетам, лудо ле, низ градиньево.
Сум посадило, лудо ле, до два загона,
до два загона, лудо ле, свекакво цветке,
бело, цървено, лудо ле, сино, зелено;
бразда си праям, лудо ле, вода си мамам;
ке си повадам, лудо ле, до два загона,
до два загона, лудо ле, свекакво цветке,
бело, цървено, лудо ле, сино, зелено!
- Нешчо ке те опитам, Яно, право да м' кажеш -
шчо бело периш, Яно ле, шчо църно носиш?
Даль татка жаляш, Яно ле, даль майка плачиш?
- Татко се жалят, лудо ле, с една година;
майка се плачит, лудо ле, за две години;
братя се жальеет, лудо ле, за три години.
Ни татка жалям, лудо ле, ни майка плачам;
туку си жалям, лудо ле, за първа любов,
ето, ми имат, лудо ле, девет години;
девет години, лудо ле, как църно носам;
како ми ошло, лудо ле, първата любов,
како ми ошло, лудо ле, на чужда земя;
ни книга пушчат, лудо ле, ни сам си идит!
- Таксай ми, таксай, Яно ле, църните очи,
яз да ти кажам, Яно ле, за първа любов.
- Върви си прао, лудо ле, на задирай ме;
сум го чекала, лудо ле, девет години,
пак ушче девет, лудо ле, ке си го чекам!
- Аль да го видиш, Яно ле, аль го познаваш?
- Познавам си го, лудо ле, во мархрамата -
сум я писало, лудо ле, девет месеци,
сум я везало, лудо ле, девет години;
сум я полнало, лудо ле, десет месеци!
- Ни парче имат, Яно ле, от махрамата!
Сегни ми ръка, Яно ле, в десна пазуа,
да ми извадиш, Яно ле, от махрамата!
- Нишан ми имат, лудо ле, на десна нога.
- Извади скорен, Яно ле, от десна нога.
Нишан да видиш, Яно ле, на десна нога.
Извади скорен Яна от десна нога;
нишан ми найде Яна на десна нога.
Това да бидит, Яно ле, първата любов!
Тога го фати, Яно ле, за деснъ ръка,
та си г' однесе, Яно ле, дури до дома.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.