* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

Остана Ненчо сираче,
от две недели без майка,
от три недели без баща;
нема си нийде никого,
освен едните комшии.
Комшии Ненча гледали,
гледали, отгледали го
до осемнайсе години.
Комшии Ненчу думаха:
- Ненчо льо, клето сираче,
я хайде да те годиме,
годиме и ожениме,
та да се сбереш със чиляк!
Ненчо льо, ще ти помогнем
сватбата половината...
Ненчо сяка истина,
комшиите си послуша,
годи се и ожени се.
В неделя било сватбата,
в понеделник на ракията,
аче са се брали, прибрали,
бащините му длъжници,
дядовите му борчлии -
борчове да им приплаща.
Ненчо му жалба дожаля,
та си булката остави,
булката под жълто було,
аче си Ненчо забягна. (2)
Та ходи девет години,
спечели девет милиона,
девет милиона имане.
Че се е Ненчо завърнал
на деветата година,
та си булката завари
на нова чешма за вода,
аче й Ненчо думаше:
- Булка льо под жълто було,
що ти е було съдрано,
с кръпи закърпено?
Ненчовица му думаше:
- Пътниче, младо друмниче,
когато питаш, да кажа,
вярно да ти се изкажам
като на мило братченце!
Мене ме Ненчо остави
в понеделник на ракията,
Ненчо далече забягна
от бащини си борчове,
бащини, още дядови...
Тук стана девет години,
не си е Ненчо дохождал,
нито съм го разбирала,
днес му борчове доплатих...
Ненчо й отговаряше:
- Булка льо, Ненчовице ле,
не плачи, още не тъжи,
аз не съм момче пътниче,
аз съм самичък Ненчо!
Хайде у дома да си идем,
до нине сме се мъчили,
от нине ще леснуваме...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010