* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

- Добро утро, бре, невесто!
- Дай Бог добро, ябанджийче!
- Сакам нешчо да те питам,
сакам право да ми кажеш -
шчо си толко, невесто,
шчо си толко кахърлия,
кахърлия оплакана,
църно рухо облечена?
- Как да не сум, ябанджийче,
как да не сум кахърлия,
кахърлия оплакана,
църно рухо облечена?
Дали знаеш, ябланджийче,
дали знаеш, иль не знаеш?
Сега време три години,
три години и шест месеца
как загина мойто момче -
си е пошло на чуждина!
Си го чекам три години,
три години и шест месеца!
Ак' не дойде три години
три годин' и шест месеца,
ке се чинам калугерка,
църно рухо ке облечам!
Он й веле, ем говоре:
- Ей, невесто църнойоко!
Даль познаваш, от' съм езе,
от' съм езе твойто момче!
Тогай веле невестата:
- Мойто момче, ябанджийче,
мойто момче се познава!
Свали калпак от главата,
да ти видам лишането,
ке познаям, оти ти си.
Дур да си речта дорече,
хвърлил калпак ябанджийче,
хвърлил калпак от главата.
Догледа му невестата,
догледа му лишането,
кога гледа - нейно момче,
прегърна го, целива го.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.