|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла
- Рашке ле, конакчийке ле,
пет годин у вас дохождам,
петстотин гроша похарчих,
в очи те не съм погледнал,
с уста ти не съм продумал;
сега ще да те погледна
и с уста ще ти продумам -
има ли конак за юнак
и топъл яхър за коня?
А Рашка си му думаше:
- Аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам,
има ли конак за юнак
и топъл яхър за коня!
Свекърва Рашка думаше:
- Хайде го, булка, прибери,
че и наш Тодор тъй ходи.
Та па си юнак прибрале,
юнак си Рашка питаше:
- Рашке ле, конакчийке ле,
като отиде млад Тодор,
че що ти остави млад Тодор?
А Рашка си му думаше:
- Той ми остави пръстенът,
пръстенът, годенишкият,
и той си узе другият,
та си със него отиде
ей сега седем години.
Юнак извади пръстенът,
пръстенът, годенишкият,
та си го каза на Рашка,
та са се двама познали!
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 14, с. 42, № 1 - "Завръщане на
стопанина"; =Бурин-Панайотова, Сокол иде, с. 207); Рашка - вер. грешно разчитане
на ръкописното Ратка, от Радка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|