|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла
- Момиче ле, къде си тръгнало?
- Турчине ле, на вода си хода.
- Момиче ле, бърже се повърни,
момиче ле, дума да ти река.
- Турчине ле, думай щуш да думаш.
- Момиче ле, ти главено ли си?
- Турчине ле, не съм оженена,
ем съм йоглавена,
все девет години
либе ми е каип,
не само духоди,
ни абер пруада.
- Момиче ле, сига да го видиш -
можеш ли го позна?
- Турчине ле, как да го не позна?
Мойто й либе лично -
сива коня яаше,
цофа дреха носеше!
- Момиче ле, сега да т' го кажа,
мюжде даваш ли ми
твойто бело лице,
ощ твоите черни очи?
- Турчине ле, мюжде се не дава
момско бяло лице,
мюждета се дават
белички грошове.
- Момиче ле, с либе думаш,
пак го не познаваш!
Манастир, Гюмюрджинско - Гърция; зап. в Созопол, Бургаско; жетварска
(Стоин-ИЗТр, № 1010); каип, в други записи каипта - забегнал.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|