* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

- Чула ле си, бела Цано, мари, чула и разбрала,
какъв ми е абер дофтасало,
отдалеко, от града Стамбола,
бела книга, цръно писмо -
войник д'ида цели девет годин.
Кажи, кажи, яз какво да чиня,
дали тебе млада да оставя,
или пушка, пушка да си продам,
или коня, конята да продам?
- Щом ме питаш, мили яго, право ке ти кажа -
немой, немой пушка да продаваш,
пушката ке ти е един верен другар;
немой, немой коня да продаваш,
къде ходиш, конята ке яаш;
немой мене, мене да оставаш.
Ти ми сгради един тъмен зандан,
язе ке те чекам у тевния зандан,
язе ке те чекам цели девет годин!
- Некеш, некеш, бела Цано, мари, ти мене да чекаш,
утре тука байрям ке отима,
сватби ке отима, моми ке запеат,
моми ке запеат, моми ке заиграт.
Некеш, некеш мене да ме чекаш.
- Язе ке те чекам, мили яго, у темния зандан.
Кога дойдеш ке са пораснали
по-маленки, моми по-убави!
Та извръве луд делия, бела Цана, мари, цели девет годин.
На сон го е, на сон сонувала,
че си иде нейната делия.
Станала е утрина по-рано,
премени се, она нареди се
и е зела две стовни шарени,
и е ошла на чешма шарена.
Вода лие и низ поле гледа.
Воз полето иде едно лудо младо,
бръза коня яа и право си иде
на чешма шарена код бела ми Цана,
и си пита, и си пита Цана:
- Язе искам, малка моме, мари, нещо да те питам,
ама право на мене да кажеш -
какво чини моя бела Цана?
Изговори до хубава мома:
- Що ме питаш, мили яго, право ке ти кажем -
бела Цана вчера закопайме,
сбирахме й жълтите кокали,
от тевния зандан, от тевния зандан.
Изговори до луда делия:
- Айде, айде, малка моме, ние да се земем,
що приличаш, като бела Цана.
Изговори тая малка мома:
- Какво чекам, мили аго, цали девет годин,
още девет язе ке го чекам.
- Айде, айде, малка моме, ние да се земем!
Да го видиш, ке го познаеш ли?
- Да го видя, мили яго, яз ке го позная -
на челото има ясна месечина,
на гръдите има от крушуми белег.
Та подигна лудо младо, мари, тая фина феса,
видела му бела Цана ясна месечина.
Разкопчел е ситните петелки,
видела му бела Цана от крушуми белег.
Тогай се е бела Цана, мари, она сверувала,
че е било нейната делия.
И е зела две стомни шарени,
и повела нейната делия,
нейната делия със добрата коня.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.