|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отмъщение на ратай-хайдутин
Викнала Бана косаче,
косаче, още пластаче -
Бани ливади да косят,
да косят, още да пластят.
Наближи пладне да ядат,
капка водица немаше.
Нарами Бана бакъля,
през тая гора зелена,
та отиде Бана, отиде
на студен бистър кладенец.
Тамо завари Бана
трима хайдути седеха.
Най-младият хайдутин,
той на Бана продума:
- Повниш ли, Бано, знаеш ли,
кога бех азе у вазе
цанено младо ратайче,
а ти бе, Бано, манечка,
на люлка тебе люлеех?
Сега си расла-порасла,
на снага - тънка висока,
на лице - бела червена.
Айде, Бано, ти сега със назе,
низ тая гора зелена,
та пушките ни нас да лъскаш.
Врачеш, Ботевградско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|