|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отмъщение на ратай-хайдутин
Откак се село засели,
хайдути не са влизали,
сега се канят да влязат;
канили са се и влезли.
Сред село хоро играе,
сред село насред мегданя.
Сред хоро байряк забиха
и под байряка седнаха,
наред момите гледаха,
един други си думаха:
- Кой може позна Неделя,
баш-топчийската дъщеря?
Който Неделя познае -
въз нея да се улови...
Не я е познал ни един,
най я е познал млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
че въз Неделя отиде
и я за ръка улови,
и я от хоро отдели,
и на Неделя думаше:
- Помниш ли, Недельо, знаеш ли,
кога бях у вас ратайче,
ратайче и измикярче,
ази се болен разболях,
и ти поисках водица,
пък ти ми вода не даде,
ами хляб беше месила,
и дето си ръцете умила -
нея ми вода подаде;
ази ти хлебец поисках,
пък ти ми хлебец не даде,
ами беше хляб опекла,
опекла и остъргала,
и ми коричка подаде!...
Как кажеш сега, Недельо,
как кажеш сега, как думаш?
Неделя Стояну думаше:
- Пусни ме, байно Стоене,
ази съм била глупава;
помийка се пие за глава,
корички се ядат за сърце...
Стоян Неделя поведе,
в планината я заведе,
на баща й хабер проводи -
да дава баща й, наддава,
да дава товар имане -
Неделя да си изкупи...
Баща й товар проводи,
Стоян имане стовари,
Неделина глава натовари,
на баща й я проводи...
Трявна, Дряновско (ПСп., год. VІІІ, 1892, кн. 40, с. 652, № 2).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|