|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отмъщение на ратай-хайдутин
Откак се село засели,
хайдути не са минали,
снощи хайдути минали,
никому нищо не рекли,
само Марийка вземали -
Марийка чедо болярско,
в гъсто я горе отвели,
до два ми овни заклали
и два огъня наклали -
на първи пече Марийка,
пече Марийка и плаче,
на втори пече Иванчо
и на Марийка думаше:
- Що плачеш, Маре, що плачеш,
помниш ли, Маре, знаеш ли,
кога бях у вас ратайче,
люто ме глава заболя,
още по-люто разтресе?
Майка ти, Маре, речеше:
"Я иди, Маре, я иди,
бяла си птичка опечи,
да си чираче поканим,
че стана девет месеци,
как лежи, глава не дига!",
а ти се, Маре, усмихнеш
и си навънка излезеш,
сухи корички събереш
и ми ги Маре, донесеш,
аз си ги от глад изяждах.
Майка ти, Маре, речеше:
"Я иди, Маре, я иди,
студена вода донеси
да си чираче поканим!",
а ти се, Маре, усмихнеш
и си навънка излезеш,
котлите, Маре, потропаш,
паничка с вода събереш
и ми я, Маре, донесеш,
аз я от жажда изпивах.
Помниш ли, Маре, знаеш ли,
какво си с мене правила?!
Не плачи, Маре, не плачи,
много сме моми ловили,
пак сме ги моми пускали,
и тебе, Маре, ще пуснем,
но не ще бъдеш пак мома,
както си била по-рано.
Луковит (НПЛов., с. 342 - "Хайдутско отмъщение на девойка
- 2").
============================= © Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|