|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отмъщение на ратай-хайдутин
Хайдути седят на края,
на края на моравата,
Стоян из хоро ходеше
и за Тодора питаше:
- Кой мой ми позна Тодора,
Тодора чорбаджийова,
Тодора да ми обади?!
Ни един не я познава,
самси я Стоян той позна.
Стоян Тодору думаше:
- Тодоро чорбаджийова,
помниш ли, мари, знаеш ли,
като останах сираче,
останах, при вас пристанах,
че седях девет години -
мене ми нищо не стана.
На десетата година
клета ме глава заболя,
по-люта треска затресе,
аз ти водица поисках,
пък ти ми, мари, не даде,
я най ми даде, Тодоро,
от кокошето корито
със пиратната кратуна...
И аз ти хлебец поисках,
пък ти ми хлебец не даде,
я най ми даде корички,
дето пцетата хранят...
И аз ти вино поисках,
пък ти ми, мари, не даде,
я най ми даде укъпки...
Тодоро чорбаджийова,
Тодоро, ще те убия!
Тодора дума Стоени:
- Байне ле, бате Стояне,
недей ме тука убива,
ами ме, байне, изведи
на Стара Рила планина,
на хайдушката равнина,
там ми главата отрежи -
тук има дребни дечица
и има булки непразни,
булките ще се уплашат!...
А че я Стоян поведе,
че я Стоян заведе
на Стара Рила планина,
на хайдушката равнина,
та й главата отряза!...
Лазарци, Еленско (СбНУ 27/1913, № 134 - "Хайдутин си отмъщава
на чорбаджийска дъщеря"); укъпки - вер. окапки, капките от канелката.
============================= © Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|