* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Наглави Кунчо косаче
на далечната ливада
зелено сяно да косат.
Как си е Бонка зачула,
тя си на баща продума:
- И аз ще, тате, да ида
на далечната ливада.
Със наши всички берачи
сто кола сяно ще сберем,
големи копи ще правим.
А хаджи Кунчо думаше:
- Там не е, татка, за тебе,
близко е гора зелена -
там има върли хайдуте,
та ще си са те научат,
че си е Бонка в ливаде,
та ще ти нищо зло сторят
и лоша дума извадат.
Бонка баща си не слуша,
па прати Кольо ратайче,
та събра Кольо, та събра
от всичко село момите,
момите и ергенете
и ги берачи заведе.
И Бонка със тях отиде
на далечната ливада.
До пладне сяно сбираха,
от пладне копи градиха;
като са копи зградиле,
сенале малко да пладват.
Бонка си вода поиска
и си на Кольо думаше:
- Кольо, бре, младо ратайче,
я вземи бъкъл на рамо,
водица да ми налееш
от хайдушкото кладенче,
дето е в гора зелена!
Като си Кольо отиде
на хайдушкото кладенче,
че там си Кольо завари
триста души млади юнаци,
де си пушките пълнеха
и остри сабли триеха.
Войвода Кольо думаше:
- Ей те теб, Кольо ратайче,
щото те питам, ще кажеш!
Ако ли назе излъжеш,
твоята глава ще вземем.
Тук ли е Бонка Хаджийска,
Хаджийска, хаджи Кунчува?
Кольо си им думаше:
- Тука е Бонка Хаджийска
с бяло китено фустанче.
Тогиз дружина изляла,
Бонка в ливаде хванаха.
Всички бераче бегаха,
сам сама Бонка остана
и нейно Кольо ратайче.
Войвода Бонки думаше:
- Помниш ли, Бонке, помниш ли,
га бех у вазе ратайче?
Азе са болен поболях,
па си водица поисках,
а ти ми вода не даде,
но съдовете миеше
и от помия даваше!
Азе ти хлебец поисках,
а ти ми хлебец не даде -
на кучетата месеше,
та си ръцете миеше
и от помия даваше!
Тогиз си Бонка продума:
- Ей те теб, млада войводо,
азе те, байне, не зная,
неджели у нас ратайче.
Па си се Бонка провикна:
- Ей си те тебе, млад Кольо,
скоро при баща да идеш,
шапка жълтици да искаш,
та тука да ги донесеш,
от тука да са избавя,
сал с душа да си остана!
Кольо ратайче отиде,
на хаджи Кунчо приказа,
а хаджи Кунчо думаше:
- Я на ти, Кольо, ключове,
отключи тежки сандъци,
нагреби шапка жълтици,
та на войвода занеси,
сал Бона с душа завърни!
Като си Кольо отиде
и си жълтици занесе,
на войвода ги подаде -
Бонка си с душа пуснаха,
но не бе чиста девица,
как бе от майка паднала!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010