* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Отишла Бана Бакина
в тия росни ливади
зелено сено да коси,
да коси Банка, да пласти.
Хората обед правиха,
правиха и повториха,
а Банка още не беше.
Узела стомна шарена
и си за вода отишла
на хайдушкото кладенче.
През това гъсто усое
Банка хайдути срещнала,
викнала та заплакала.
Хайдути Банка говорят:
- Я мълчи, Банке, не плачи,
много сме жени ловили,
нищо не сме им казвали
и на теб нема да кажем.
Знаеш ли Банке, помниш ли,
кога бех у вас ратайче
люта ме глава заболя,
по-люта треска затресе.
Ако ти вода поисках,
а ти ми, Банке, даваше,
даваше все вода,
все вода, все снощица.
Ако ти хлебец поисках,
а ти ми, Банке, даваше,
все от триж лански корички.
- Прощавай, бате Никола,
че аз съм била млада, глупава.
Я хайде, Никола, да идем,
у нази да ви заведа.
Бела ще пита намеся,
тлъста кокошка заколя,
хубаво ще ви нагостя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010