* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Посъбрал Стоян дружина,
посъбрал Стоян, понабрал
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
със седем сини байряка.
Още им седем трябваха,
тях ги на пътя срещнаха.
Та че ги Стоян поведе,
та че ги Стоян заведе
в Бакаджик гора зелена,
из Търновските боази.
Стоян юнаци думаше:
- Ой, ми ва вази, юнаци,
кой ми се наем наема,
наназад да се повърне,
у Еленкини да иде,
Еленка да си излъже,
тука да я доведе,
главата ще й отрежа,
с кръвта й ще се комкаме,
тяло й нафур ще вземем!
Никой се наем не нае,
сал си се нае млад Гюро,
млад Гюро, младо копиле.
Слънцето трепти, залязва,
Гюро у село навлязва,
у Еленкини отиде.
Гюро Еленка думаше:
- Добър ти вечер, Еленке.
- Дал ти Бог добро, юначе.
Отде ме знаеш, познаваш,
че ми е името Еленка?
- Че как да не те познавам,
ти имаш братец по-голям,
той е мъничък забягнал.
Сега е голям пораснал,
сега се жени бате ти;
мене за тебе проводи -
да дойдеш млада калинка,
а майка ти стара свекърва.
Еленка дума на Гюро:
- Постой, почакай, юначе
да ида, мама да питам,
имам ли братче, нямам ли...
Слънцето като изгрява,
Гюро из село излиза,
и си Еленка повежда,
при хайдути я завежда.
Стоян Еленка думаше:
- Еленке, сестро Еленке,
кога си бях зле болен,
ако ти хлебец поисках -
ти ми даваше корички,
ако ти вода поисках -
ти ми даваше помия.
И със сабя пресегна,
и й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010