|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Песни за Панайот Хитов
Ангелчо дума тейни си:
- Тейне ле, стари тейне ле,
додяло ми се, додеяло
сиви говеда да паса
край Дунав, край адалъка,
край Черно море, край Бяло,
се да се за мера карам,
на ден по турчин да убивам.
Аз ще, тейне, да ида
във София, града голяма,
при дяда Панайот Хитоолу.
Че стана Ангел, Ангеле,
оседла си конче хранено,
зема си дрехи хайдушки,
хайдушки дрехи, юнашки,
че си кончето възседна,
че във София отиде
на айдушкото дюкянче.
Малко са отвън позапря,
дядо Панайот Хитоолу
таман за него приказва:
- Где ми Ангелчо да доде,
да си Ангелчо пратиме
във стара Рила планина,
при четиресе колиби каракаченски,
че са научили, научили
до трима-мина помака -
по цяла нощ едът и пият,
сутрин, кога си отиват,
все по една мома занасят.
Тамам затуй приказват,
Ангелчо вратата отвори.
Дядо Панайот Хитоолу,
като видя Ангелчо, всички станали:
- Тамам за тебе говорим
да те, Ангелчо, пратиме
във стара Рила планина,
в четиресе колиби каракаченски,
че се научили, научили
до тримамина помака -
по цяла нощ едът и пият,
сутра, кога си отиват,
по една мома си зимат.
Че Ангелчо отиде,
че се вече смръкнало -
ето помаци че идат.
Като си се спусна Ангелчо,
двама със ръце улови,
за единия място няма,
него със зъби улови.
Като ги Ангелчо на земята тръшна,
и тримата умрели.
Три пътя Ангелчо замаане,
три коля дърва насече,
голям си огън накладе,
помаци в огън нафърлял.
Седнали да едът, да пият,
помаците им светели.
Каракачените го дарба дарили
по три ми вакли овена.
Че се Ангел на конче преметна,
право на София отиде
при дядо Панайот Хитоолу...
Драгоданово, Сливенско; на моабет (СбНУ 61, № 654 - "Ангел
става хайдутин и отървава каракачани от грабители"). Историческата основа
на песента не е ясна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006
|